by MartEden
Една капка от първия есенен дъжд
се приземила с тихичка стъпка
върху чадъра ти,който все още обичам.
Ти не усети,както и аз,
ала за капката било е въздишка
за нейния последен,и никому неизвестен
любовен вот на хладно недоверие.
Странно обаче, не бил той към нас,
насочен бил към есента.
31.10.13