by


На малката клечка кибрит


усмихна се лотарийният шанс.

Отмъкнал я някой поет
от онова прашно забвение.



Искри се родиха и слепи умряха,

сякаш спомени от забулени нощи.


Любовта им на фосфор и сяра ухаеше,

ала след миг пожарът самотен 
замлъкна.

Пламъкът във нов живот нахлу, 
прероди се,
затанцува, 
яростно барикадира, атакува и откри
две молещи за бъдеще, отчаяни,
блуждаещи
очи.

Телата ни безутешно се разкайваха,
а душите ни пушеха
вчерашна трева и забранени думи.

17.11.13